1 Царе 14:30-46 Цариградски (BG1871)

30. колко повече ако людете бяха яли днес свободно от користите на неприятелите си които намериха! защото не щеше ли да стане сега по-голямо поражение между Филистимците?

31. И през онзи ден поразиха Филистимците от Михмас дори до Еалон; и людете бяха много изнемощели.

32. Заради това се хвърлиха людете върху користите та взеха овци, и говеда, и телци та заклаха по земята; и ядоха людете с кръвта.

33. И известиха Саулу и му казаха: Ето, людете съгрешават Господу, защото ядат с кръвта. И рече: Престъпници станахте: търколете към мене днес голям камик.

34. И рече Саул: Разпръснете се между людете та им речете: Донесте ми тук всеки говедото си и всеки овцата си та заколете тук и яжте; и не съгрешавайте Господу да ядете с кръвта. И донесоха всичките люде всеки говедото си със себе си онази нощ та заклаха там.

35. И съгради Саул олтар Господу: този беше първ олтар що съгради Саул Господу.

36. И рече Саул: Да слезем изотзад на Филистимците през нощ, и да ги разграбим доде се развидели денят, и да не оставим нито едного от тях. И рекоха: Направи всичко що ти се види добро. Тогаз рече свещеникът: Да се приближим тук към Бога.

37. И попита Саул Бога: Да сляза ли изотзад на Филистимците? ще ги предадеш ли в ръката на Израиля? Но не му отговори през онзи ден.

38. И рече Саул: Приближете се тук, всички началници на людете, та се научете и вижте в кого биде това съгрешение днес;

39. защото, жив Господ който избави Израиля, че и в Ионатана сина ми ако бъде, непременно ще се умъртви. И не се намери ни един между всичките люде който да му отговори.

40. И рече на всичкия Израил: Застанете вие един от едната страна, а аз и Ионатан син ми ще застанем от другата страна. И рекоха людете Саулу: Стори каквото ти се види добро.

41. Тогаз рече Саул на Господа Бога Израилева: Покажи истината. И хвана се Ионатан и Саул, а людете се пуснаха.

42. И рече Саул: Хвърлете жребия между мене и сина ми Ионатана. И хвана се Ионатан.

43. Тогаз рече Саул на Йонатана: Кажи ми що си направил. И каза му Ионатан и рече: Наистина вкусих малко мед с края на жезла който имах в ръката си: ето, аз умирам.

44. И отговори Саул: Така да направи Бог, и така да приложи: известно ще умреш, Ионатане.

45. А людете рекоха Саулу: Ионатан ли ще умре който направи това голямо спасение в Израиля? Да не бъде! Жив Господ, нито един косъм от главата му не ще да падне на земята; защото подействува с Бога този ден. И избавиха людете Ионатана, та не умря.

46. Тогаз възлезе Саул от гонението на Филистимците; и Филистимците отидоха на мястото си.

1 Царе 14