1. И възлезе Наас Амонецът та разположи стана си срещу Явис-галаад; и рекоха всичките Явиски мъже Наасу: Направи завет с нас, и ще ти бъдем раби.
2. И рече им Наас Амонецът: С това ще направя завет с вас: да ви извъртя на всинца ви десните очи, и да положа това поношение върху всичкия Израил.
3. И рекоха му Явиските старейшини: Дай ни седем дни време за да пратим вестители във всичките предели на Израиля; и тогаз, ако няма някой да ни избави, ще излезем пред тебе.
4. И тъй, дойдоха вестителите в Гавая град Саулов та казаха тези думи в ушите на людете; и възвисиха всичките люде гласа си, та плакаха.
5. И, ето, Саул идеше след стадото от полето; и рече Саул: Що имат тези люде та плачат? И казаха му думите на Явиските мъже.
6. И дойде Дух Божий върх Саула като чу онези думи; и разпали се гневът му твърде много.
7. И взе две говеда, и като ги наряза на части прати ги по всичките предели на Израиля с ръката на вестителите, и думаше: Който не излезе след Саула и след Самуила, така ще бъде на говедата му. И нападна страх Господен на людете; и излязоха като един человек.
8. И като ги изброи у Везек, Израилевите синове бяха триста тисящи, и Юдините мъже тридесет тисящи.
9. И рекоха на вестителите що бяха дошли: Така ще речете на Явис-галаадските мъже: Утре като припече слънцето ще имате избавление. И дойдоха вестителите и известиха на Явиските мъже; и те се зарадваха.
10. И рекоха Явиските мъже: Утре ще излезем при вас, и ще ни направите всичко що ви се види добро.
11. И на утринта раздели Саул людете на три пълка; и на утренната стража влязоха всред стана, и доде се стопли денят поразиха Амонците. Останалите се разпръснаха толкоз щото нито двама от тях не останаха наедно.
12. И рекоха людете Самуилу: Кой е онзи що рече: Саул ли ще се възцари над нас? Предайте мъжете да ги убием.
13. И рече Саул: Да се не убие никой този ден; защото днес направи Господ избавление в Израиля.