14. Но кой съм аз, и кои са людете ми, та да можем да ти приносим доброволно приношение като това? защото всичкото е от тебе, и от твоето даваме тебе.
15. Защото сме чужденци пред тебе, и пришелци, както всичките ни отци; дните ни на земята са като сянка, и трайност няма.
16. Господи Боже наш, всичко това множество което приготвихме да ти съградим дом за светото твое име от твоята ръка иде, и твое е всичко.
17. И познавам, Боже мой, че си ти който изпитваш сърдцето и благоволиш в правдата. Аз с правотата на сърдцето си принесох доброволно всичко това; и сега с радост видях твоите люде които присътствуват тук, че доброволно ти приносят.
18. Господи Боже на отците наши, Авраама, Исаака, и Израиля, съхрани това за всегда в сърдечните размишления на людете си, и управи сърдцето им към тебе;
19. и дай на Соломона сина ми съвършено сърдце за да съхранява заповедите ти, и свидетелствата ти, и повеленията ти, и да върши всичко, и да направи палатата за която направих приготовление.
20. И рече Давид на всичкото събрание: Благословете сега Господа Бога вашего. И всичкото събрание благослови Господа Бога на отците си, и като се наведоха поклониха се Господу и на царя.
21. И в следващия ден пожряха жъртви Господу, и принесоха всесъжения Господу тисяща юнци, тисяща овни, тисяща агнета, и възлиянията им, и жъртви множество за всичкия Израил;
22. и ядоха и пиха пред Господа в онзи ден с голяма радост. И прогласиха втори път Соломона Давидовия син за цар, и помазаха го Господу за княз, и Садока за свещеник.
23. Тогаз Соломон седна на престола Господен цар вместо Давида отца си, и благоуспяваше; и всичкий Израил му се покори.
24. И всичките князове, и силните, още и всичките цар Давидови синове се покориха на цар Соломона.
25. И възвеличи Господ крайно Соломона пред всичкия Израил, и тури на него царско величество което не бе имал ни един цар преди него в Израил.