1 Летописи 21:3-16 Цариградски (BG1871)

3. А Иоав отговори: Господ да притури на людете си стократно от колкото са! но, господарю мой царю, не са ли всичките раби на господаря ми? защо господарят ми желае това? защо да стане това грях на Израиля?

4. Словото обаче на царя превъзмогна над Иоава. И тръгна Иоав, и като обходи всичкия Израил върна се в Ерусалим.

5. И даде Иоав числото на изброените люде Давиду. И всичкий Израил бяха тисяща тисящи и сто тисящи мъже които теглеха нож, а Юда , четиристотин и седемдесет тисящи мъже които теглеха нож.

6. А Левитите и Виниаминците не брои между тях; защото словото царево беше гнусно Иоаву.

7. И видя се зло пред очите на Бога това нещо; заради това порази Израиля.

8. Тогава рече Давид Богу: Тежко съгреших защото сторих това нещо; но сега, моля се, отнеми беззаконието на раба си, защото сторих голяма глупост.

9. И говори Господ на Гад гледача Давид и рече:

10. Иди, говори Давиду и кажи: Така говори Господ: Три неща ти представям аз: избери си едно от тях, и ще ти го направя.

11. Дойде прочее Гад при Давида та му рече: Така говори Господ: Избери си

12. или три години глад, или три месеца да тлееш пред неприятелите си и да те пристигне ножът на враговете ти, или три дни меча Господен и мор по земята и ангел Господен да прави погубление във всичките предели на Израиля. Сега прочее виж кой ответ ще занеса на оногози който ме е проводил.

13. И рече Давид Гаду: Тясно ми е много: нека падна прочее в ръката на Господа, защото неговите милости са твърде много; а в человеческа ръка да не падна.

14. И тъй, проводи Господ мор върх Израиля; и паднаха от Израиля седемдесет тисящи мъже.

15. И проводи Бог ангела в Ерусалим за да го изтреби; и като изтребваше, видя Господ, и разкая се за злото, и рече на ангела който правеше погубление: Стига вече тегли ръката си. А ангела Господен стоеше пред гумното на Орна Иевусеца.

16. И като подигна Давид очи, видя ангела Господен че стоеше между земята и небето и имаше в ръката си меча си гол прострян над Ерусалим. И паднаха Давид и старейшините облечени с вретища, на лицето си.

1 Летописи 21