17. И рече Давид Богу: Не съм ли аз който заповядах да изброят людете? наистина аз съм който съгреших и сторих злото; а тези овци що са сторили? Върх мене прочее, Господи Боже мой, върх отеческия ми дом нека е ръката ти, а не върх твоите люде за поразение.
18. Тогаз ангел Господен заповяда Гаду да рече Давиду да възлезе Давид та да постави олтар Господу в гумното на Орна Иевусеца.
19. И възлезе Давид според словото Гадово което говори в името Господне.
20. И обърна се Орна та видя ангела; и скриха се четирмата му синове с него. А Орна вършееше жито.
21. И като дойде Давид при Орна, погледна Орна та видя Давида, и излезе из гумното та се поклони Давиду с лице до земята.
22. И рече Давид на Орна: Дай ми мястото на гумното за да съградя на него олтар Господу: дай ми го с пълна цена, за да престане язвата от людете.
23. И рече Орна Давиду: Вземи го за себе си, и нека направи господарят ми царят което е угодно пред очите му; ето, давам воловете за всесъжение, и диканите за дърва, и житото за приношение: всичкото давам.
24. А цар Давид рече на Орна: Не; но непременно ще го купя с пълна цена; защото не ща да взема твоето за Господа, нито ще принеса всесъжение без да платя.
25. И Давид на Орна за мястото злато шестотин сикли претеглено.
26. И съгради там Давид олтар Господу, и принесе всесъжение и примирителни приношения, и призова Господа, който му и отговори от небето с огън върх олтаря на всесъжението.
27. И заповяда Господ на ангела, та върна меча си в ножницата му.
28. В онова време, когато видя Давид че Господ го послуша в гумното на Орна Иевусеца, принесе жъртва там.
29. Защото скинията Господня която направи Мойсей в пустинята, и олтарят на всесъжението бяха в онова време на високото място в Гаваон.
30. И не можеше Давид да иде пред нея да попита Бога, понеже се боеше от меча на ангела Господен.