3. И през онази нощ биде слово Господне към Натана и рече:
4. Иди та кажи на Давида раба ми: Така говори Господ: Ти няма да ми съградиш дома за да обитавам;
5. защото не обитах в дом от който ден възведох Израиля от Египет дори до този ден, но бях из шатър в шатър и из скиния в скиния
6. На всякъде дето ходих с всичкия Израил, говорих ли някога някому от Израилевите съдии на които заповядах да пасат людете ми, да кажа: Защо не ми съградихте кедров дом?
7. Сега прочее така ще речеш на раба ми Давида: Така говори Господ Саваот: Аз те взех от оградата, от подир стадото, за да си вожд над людете ми Израиля.
8. И с тебе бях всякъде дето си ходил, и изтребих всичките ти врагове от пред тебе, и направих ти име според името на големите които са по земята.
9. И ще определя място за людете си Израиля, и ще ги насадя, та ще обитават на свое особно място и няма да се преносят вече; и синовете на неправдата няма да ги озлобяват вече както по-напред,
10. и както от дните в които поставих съдии върху людете си Израиля; и ще смиря всичките ти врагове. Известявам ти още че Господ ще съгради за тебе дом.
11. И като се изпълнят дните за да отидеш с отците си, ще възставя подир тебе семето ти което ще бъде от синовете ти, и ще утвърдя царството му.
12. Той ще ми съгради дом; и ще утвърдя престола му въ век.
13. Аз ще му бъда отец, и и той ще ми бъде син; и няма да отнема милостта си от него както я отнех от оногоз, който бе преди тебе.
14. Но ще го поставя в дома си и в царството си до века; и престолът му ще бъде утвърден въ век.
15. Според всички тези думи, и по всичко това видение, така говори Натан Давиду.