17. Но и това биде малко пред очите ти, Боже; и говорил си заради дома на раба си за дълга бъдещност, и погледнал си на мене както на человека от висока степен, Господи Боже.
18. Що може да рече вече Давид на тебе за честта към раба ти? защото ти познаваш раба си.
19. Господи, заради раба си и според сърдцето си направил си всичко това величие, за да направиш известни всички тези величия.
20. Господи, няма подобен тебе, нито има Бог освен тебе, според всичко що сме чули с ушите си.
21. И кой е друг народ на земята както твоите люде Израил, когото Бог изкупи за свои люде за да си направиш име величествено и ужасно, като изпъди ти езичниците от лицето на людете си които си избавил от Египет?
22. Защото людете си Израиля направил си люде свои въ век, и ти, Господи, им стана Бог.
23. И сега, Господи, словото което си говорил за раба си и за дома му, нека се утвърди въ век; и направи както си говорил.
24. И да се утвърди, и да се възвеличи името ти до века, щото да говорят: Господ на силите, Бог Израилев, е Бог на Израиля; и домът на Давида раба ти да е утвърден пред тебе.
25. Защото ти , Боже мой, ти откри на раба си че ще му съградиш дом; за това рабът ти намери сърдцето си готово да се помоли пред тебе.
26. И сега, Господи, ти си Бог, и обещал си тези благости на раба си.
27. Сега прочее, благоволи да благословиш дома на раба си за да е пред тебе въ век; защото ти, Господи, ти си благословил, и ще бъде благословен въ век.