8. По человечески ли говоря това? не казва ли и законът истото?
9. Защото в закона Моисеев е писано: "Не обвързвай устата на вол който вършее." За воловете ли се грижи Бог?
10. Или непременно заради нас казва? защото това е за нас писано; така щото който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее, с надежда да е участник в надеждата си.
11. Ако сме ние посеяли у вас духовното, много ли е ако пожънем от вас телесното?
12. Ако други участвуват във властта над вас, не трябва ли ние повече? Тази власт обаче ние не употребихме; но търпим всичко, за да не причиним някое прекратение на благовествуването Христово.
13. Не знаете ли че които свещенодействуват от светилището се хранят? и които служат на олтара вземат дял от олтаря?
14. Така и Господ заповяда, проповедниците на евангелието да живеят от благовествуването.
15. Но аз ни едно от тези не употребих, нито писах да ми бъде така; защото за мене е по-добре да умра, а не да осуети някой похвалата ми.
16. Защото ако проповядвам евангелието, то не ми е похвала; защото нужда ми надлежи, и тежко ми ако не благовествувам.
17. Защото ако правя това от своя воля, имам заплата; ако ли от неволя, а то ми е служението поверено.
18. И тъй, коя е моята заплата? Тая, с проповядването си да положа евангелието Христово без иждивение, така щото да не злоупотребя моята власт в благовествуването.
19. Защото, като съм свободен от всички, заробих себе си на всичките за да придобия по-многото.
20. И на Юдеите бидох като Юдеин, Юдеите да придобия: на тези които са под закон като подзаконен бидох, за да придобия тези които са под закон.
21. На тези които нямат закон бидох като че нямам закон, (не че съм без закон пред Бога, но подзаконен на Христа,) за да придобия тези които нямат закон.
22. На немощните като немощен бидох за да придобия немощните. На всичките станах всичко да би всякак да спася неколцина.
23. И това го правя за евангелието, да бъда на него съучастник.
24. Не знаете ли че които тичат на попрището всички тичат, а само един взема наградата? Така тичайте като да я получите.
25. И всеки подвижник от всичко се въздържа; и те за да вземат венец тленен, а ние нетленен.
26. И тъй, аз тичам така, не като на неизвестно нещо; така бъхта, не като че бия въздуха;
27. но уморявам тялото си и порабощавам го, че като проповядвам на другите да не би да остана аз отхвърлен.