7. (и, ето, един талант олово се вдигаше); и ето една жена седяща всред ефата.
8. Рече още: Това е нечестието. И хвърли я всред ефата; после хвърли оловената теглилка в устата на ефата.
9. Тогава, като подигнах очите си видях, и, ето, излизаха две жени, които летяха като вятър {Еврейски: И вятър имаше в крилата им.}; защото имаха крила като крила на щъркел; и дигнаха ефата между земята и небето.
10. Тогава рекох на ангела, който говореше с мене: Къде занасят те ефата?
11. И рече ми: За да построят за нея къща в земята Сенаар; и когато се приготви, тя ще бъде поставена там на своето място.