5. Ако би ти прилежно потърсил Бога, Ако би се помолил на Всемогъщия,
6. Тогава, ако беше ти чист и правдив, Непременно сега Той би се събудил <да работи> за тебе, И би направил да благоденствува праведното ти жилище;
7. И при все да е било малко началото ти, Пак сетнините ти биха се уголемили много.
8. Понеже, попитай, моля, предишните родове, И внимавай на изпитаното от бащите им;
9. (Защото ние сме вчерашни и не знаем нищо, Тъй като дните на земята са сянка);
10. Не щат ли те да те научат и да ти явят, И да произнесат думи от сърцата си?
11. Никне ли рогоза без тиня? Расте ли тръстиката без вода?
12. Догде е още зелена и неокосена Изсъхва преди всяка <друга> трева.
13. Така са пътищата на всички, които забравят Бога; И надеждата на нечестивия ще загине.
14. Надеждата му ще се пресече; Упованието му е паяжина.
15. Той ще се опре на къщата си, но тя не ще устои; Ще се хване за нея, но не ще утрае.
16. Той зеленее пред слънцето, И клончетата му се простират в градината му;
17. Корените му се сплитат в грамадата камъни; Той гледа на камъните <като> дом;
18. <Но пак>, ако го изтръгне някой от мястото му, Тогава <мястото> ще се отрече от него, <казвайки:> Не съм те видял.
19. Ето, това е радостта на пътя му! И от пръстта други ще поникнат.