14. Надеждата му ще се пресече; Упованието му е паяжина.
15. Той ще се опре на къщата си, но тя не ще устои; Ще се хване за нея, но не ще утрае.
16. Той зеленее пред слънцето, И клончетата му се простират в градината му;
17. Корените му се сплитат в грамадата камъни; Той гледа на камъните <като> дом;
18. <Но пак>, ако го изтръгне някой от мястото му, Тогава <мястото> ще се отрече от него, <казвайки:> Не съм те видял.