Йов 5 Ревизиран (BG1940)

1. Извикай сега; има ли някой да ти отговори? И към кого от светите <духове> ще се обърнеш?

2. Наистина гневът убива безумния, И негодуването умъртвява глупавия.

3. Аз съм виждал безумният като се е вкоренявал; Но веднага съм проклинал обиталището му;

4. <Защото> чадата му са далеч от безопасност; Съкрушават ги по съдилищата И няма кой да ги отърве;

5. Гладният изяжда жетвата им, Граби я даже изсред тръните; И грабителят поглъща имота им.

6. Защото скръбта не излиза от пръстта, Нито печалта пониква из земята;

7. Но човек се ражда за печал, Както искрите, за да хвъркат високо,

8. Но аз Бога ще потърся, И делото си ще възложа на Бога,

9. Който върши велики и неизследими дела И безбройни чудеса;

10. Който дава дъжд по лицето на земята, И праща води по нивите;

11. Който възвишава смирените, И въздига в безопасност нажалените,

12. Който осуетява кроежите на хитрите, Така щото ръцете им не могат да извършат предприятието си;

13. Който улавя мъдрите в лукавството им, Тъй че намисленото от коварните се прекатурва.

14. Денем посрещат тъмнина, И по пладне пипат както нощем.

15. Но <Бог> избавя сиромаха от меча, който е устата им, И от ръката на силния;

16. И така сиромахът има надежда, А устата на беззаконието се запушват.

17. Ето, блажен е оня човек, когото Бог изобличава; Затова, не презирай наказанието от Всемогъщия;

18. Защото Той наранява, Той и превързва; Поразява, и Неговите ръце изцеляват.

19. В шест беди ще те избави; Дори в седмата няма да те досегне зло.

20. В глад ще те откупи от смърт, И във война от силата на меча.

21. От бича на език ще бъдеш опазен, И не ще се уплашиш от погибел, когато дойде.

22. На погибелта и на глада ще се присмиваш, И не ще се уплашиш от земните зверове;

23. Защото ще имаш спогодба с камъните на полето; И дивите зверове ще бъдат в мир с тебе.

24. И ще познаеш, че шатърът ти е в мир; И когато посетиш кошарата си, няма да намериш да ти липсва нещо.

25. Ще познаеш още, че е многочислено твоето потомство, И рожбите ти както земната трева.

26. В дълбока старост ще дойдеш на гроба си, Както се събира житен сноп на времето си.

27. Ето, това издирихме; така е; Слушай го, и познай го за своето добро.