8. Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече <това>.
9. Ето, надеждата <да го хване> някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?
10. Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?
11. Кой Ми е дал по-напред, та да <му> отплатя? <Все що има> под цялото небе е Мое.
12. Няма да мълча за телесните му части, нито за силата му. Нито за хубавото му устройство.
13. Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти {Еврейски: Юзди.}?
14. Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.
15. <Той> се гордее с наредените <си> люспи, Съединени заедно <като че ли> плътно запечатани;
16. Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;
17. Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.
18. Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.
19. Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.
20. Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне <над пламнали> тръстики.