27. Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.
28. Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;
29. Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.
30. <Като> остри камъни има по долните му части; Простира <като белези от> диканя върху тинята;
31. Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.
32. Остава подир себе си светла диря, <Тъй щото> някой би помислил, че бездната е побеляла <от старост>.