16. Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа <за опасности:>
17. Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.
18. Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.
19. Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
20. Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
21. Копае <с крак> в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.
22. Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,
23. Тула по <страната му> трещи, <И> лъскавото копие, и сулицата.
24. С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва <от радост>.
25. Щом <свири> тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.
26. Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, <И> простира крилата си към юг?
27. При твоята ли заповед се възвишава орелът, И прави гнездото си по височините?
28. Живее по канарите, и <там> се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите <места>.
29. От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.
30. И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е и той.