3. От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
4. Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
5. Бяха изпъдени измежду <човеците>, Които викаха подир тях като подир крадци.
6. Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
7. Ревяха между храстите. Събираха се под тръните;
8. Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
9. А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
10. Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
11. Тъй като <Бог> е съсипал достолепието ми {Или: Разтегнал пояса ми.} и ме е смирил. То и те се разюздиха пред мене.
12. Отдясно въстават <тия> изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения {Или: Пътища.},
13. Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
14. Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се <върху мене>.