1. Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
2. Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
3. От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
4. Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.