1. След това Иов отвори устата си та прокле деня си.
2. Иов, проговаряйки, рече: -
3. Да погине денят, в който се родих, И нощта, <в която> се каза, роди се мъжко.
4. Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.
5. Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
6. Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.
7. Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.