20. Славата ми зеленее <още> в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
21. Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за <да чуят> съветите ми.
22. Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
23. За мене очакваха като за дъжд, И устата им зееха като за пролетен дъжд.
24. Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не <можаха да> потъмнят {Еврейски: Да направят да падне.} светлостта на лицето ми.
25. Избирах пътя към тях, и седях пръв <помежду им, >И живеех като цар всред войската, Като онзи, който утешава наскърбените.