14. Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
15. Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
16. Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
17. Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
18. Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат както пясъка.
19. Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.