4. Далеч от човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците <рудничарите> се люлеят.
5. Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.
6. Камъните й са място на сапфир, И златна пръст има в нея.
7. Хищна птица не знае тоя път И око на сокол не го е видяло.
8. Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.
9. <Човекът> простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.