7. Тогава <би станало явно, че> един праведник разисква с Него; И така, аз бих се освободил за винаги от Съдията си.
8. <Обаче>, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не Го виждам,
9. Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.
10. Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.
11. Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;
12. От заповедта на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.
13. Но Той е на един <ум>, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.
14. Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.
15. Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам, треперя от Него.
16. Защото <сам> Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;
17. Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат <думите ми>, Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.