18. Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.
19. <Думате>: Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. <По-добре> нека въздаде на сами тях, за да го усещат;
20. Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.
21. Защото какво наслаждение от дома си има <нечестивият> след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?
22. Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?
23. Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;
24. Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.
25. А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.
26. Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.
27. Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.
28. Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?
29. Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им <примери>, -
30. Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?