20. Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се <само> с кожата на зъбите си.
21. Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
22. Защо ме гоните, като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
23. О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
24. Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
25. Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
26. И, като изтлее след кожата ми това <тяло>, <Пак> вън от плътта си ще видя Бога: