13. Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
14. Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
15. Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
16. Викам слугата си, и не отговаря, <При все че> с устата си му се моля.
17. Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми,
18. И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
19. Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
20. Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се <само> с кожата на зъбите си.
21. Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
22. Защо ме гоните, като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?