1. Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът <чака>.
2. Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!
3. Дай, моля<, поръчителство>; стани ми поръчител при Себе Си; Кой <друг> би дал ръка на мене,
4. Защото си скрил сърцето им от разум, Затова няма да ги възвисиш.
5. Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.
6. Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.
7. Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми <телесни> части <станаха> като сянка.