8. Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?
9. Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?
10. Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.
11. Божиите утешения и меките <Му> към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?
12. Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,
13. Та обръщаш духът си против Бога, И изпущаш <такива> думи из устата си?
14. Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?
15. Ето, на светите Си <ангели> Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;
16. Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда като вода!
17. Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,
18. (Което мъдрите не скриха, но възвестиха, <Както бяха чули> от бащите си;
19. На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях);
20. Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.
21. Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителя;
22. Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;
23. Скита се да <търси> хляб, <казвайки>: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;
24. Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват,
25. Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,
26. Спусна се на Него с <корав> врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.
27. Понеже покри лицето си с тлъстината си, И затлъсти кръста си,
28. Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.