9. Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
10. Но човек умира и прехожда; Да! човек издъхва, и де го?
11. Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
12. Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
13. О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и <тогава> да би ме спомнил!
14. Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
15. Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.