7. Защото за дървото има надежда Че, ако се отсече пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
8. Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
9. Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
10. Но човек умира и прехожда; Да! човек издъхва, и де го?
11. Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
12. Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
13. О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и <тогава> да би ме спомнил!