1. Тогава нааматецът Софар, в отговор рече: -
2. Не трябва ли да се отговори на многото думи? Бива ли да се оправдае словоохотлив човек?
3. Твоите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой да не засрами ли?
4. Защото ти казваш: Това, което говоря, е право, И аз съм чист пред Твоите очи.
5. Но дано проговореше Бог, И да отвореше устните Си против тебе,
6. И да ти явеше тайните на мъдростта, Че тя е двояка в проницателността <си>. Знай, прочее, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти.
7. Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?
8. Тия <тайни> са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш?
9. Мярката им е по-дълга от земята И по-широка от морето.
10. Ако мине Той та улови и събере съд, То кой може да Му забрани?
11. Защото Той знае суетните човеци, Той вижда и нечестието, без да <Му е нужно да> внимава в него.
12. Но суетният човек е лишен от разум; Дори, човек се ражда като диво оселче.