8. После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото?
9. А Сатана в отговор на Господа рече: Дали без причина се бои Иов от Бога?
10. Не си ли обградил от всякъде него и дома му и всичко що има? Благословил си делата на ръцете му, и имота му се е умножил на земята.
11. Но сега простри ръка и допри се до всичко що има, и той ще Те похули в лице.
12. И Господ рече на Сатана: Ето, в твоята ръка е всичко, що има той; само на него да не туриш ръка. Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа.
13. И един ден, когато синовете му и дъщерите му ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат,
14. дойде вестител при Иова та рече: Като оряха воловете, и ослиците пасяха при тях,
15. савците нападнаха та ги откараха, още избиха слугите с острото на ножа; и само аз се отървах да ти известя.
16. Докато още говореше, той, дойде и друг та рече: Огън от Бога падна от небето та изгори овцете и слугите и ги погълна; и само аз се отървах да ти известя.
17. Тоя като още говореше, дойде и друг та рече: Халдейците образуваха три чети и се спуснаха върху камилите и ги откараха, още избиха слугите с острото на ножа; и само аз се отървах да ти известя.