17. и влязоха в ладия и отиваха отвъд езерото в Капернаум. И беше се вече стъмнило а Исус не бе дошъл още при тях;
18. и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.
19. И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса, че ходи по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се.
20. Но той им каза: Аз съм; не бойте се!
21. Затова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха.
22. На другия ден, народът, който стоеше отвъд езерото, като бе видял, че там няма друга ладийка, освен едната, и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладийката, но че учениците Му бяха тръгнали сами,
23. (обаче <други> ладийки бяха дошли от Тивериада близо до мястото гдето бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил),
24. и тъй, народът, като видя че няма там Исуса, нито учениците Му, те сами влязоха в ладийката и дойдоха в Капернаум и търсеха Исуса.
25. И като Го намериха отвъд езерото, рекоха Му: Учителю, кога си дошъл тука?
26. В отговор Исус им рече: Истина, истина ви казвам, търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.
27. Работете, не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си.
28. Затова те Му рекоха: Какво да сторим, за да вършим Божиите дела?
29. Исус в отговор им рече: Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.
30. Тогава Му рекоха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Те повярваме? Какво вършиш?