9. И на часа човекът оздравя, дигна постелката си, и започна да ходи. А тоя ден беше събота.
10. Затова юдеите казаха на изцеления: Събота е, и не ти е позволено да дигнеш постелката си.
11. Но той им отговори: Онзи, Който ме изцели, Той ми рече: Дигни постелката си и ходи?
12. Попитаха го: Кой човек ти рече: Дигни постелката си и ходи?
13. А изцеленият не знаеше Кой е; защото Исус беше се изплъзнал оттам, тъй като имаше множество народ на това място.
14. По-после Исус го намери в храма и му рече: Ето, ти си здрав; не съгрешавай вече, за да те не сполети нещо по-лошо.
15. Човекът отиде и извести на юдеите, че Исус е, Който го изцели.
16. И затова юдеите гонеха Исуса, защото вършеше тия неща в събота.
17. А Исус им отговори: Отец Ми работи до сега, и Аз работя.
18. Затова юдеите искаха още повече да го убият; защото не само нарушаваше съботата, но и правеше Бога Свой Отец, и <така> правеше Себе Си равен на Бога.
19. Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не може Синът да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; понеже каквото върши Той, подобно и Синът го върши.
20. Защото Отец люби Сина, и Му показва все що върши сам; ще Му показва и от тия по-големи работи, за да се чудите вие.
21. Понеже както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява, тия които иска.
22. Защото, нито Отец не съди никого, но е дал на Сина да съди всички,