46. Прочее, <Исус> пак дойде в Кана Галилейска, гдето беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чийто син бе болен в Капернаум.
47. Той, като чу, че Исус дошъл от Юдея в Галилея отиде при Него и <Го> помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране.
48. Тогава Исус му рече: Ако не видите знамения и чудеса никак няма да повярвате.
49. Царският чиновник Му каза: Господине, слез докле не е умряло детенцето ми.
50. Каза му Исус: Иди си; син ти е жив. Човекът повярва думата, която му рече Исус, и си отиде.
51. И когато той вече слизаше <към дома си>, слугите му го срещнаха и казаха, че син му е жив.
52. А той ги попита в кой час му стана по-леко. Те му казаха: В седмия час треската го остави.
53. И така бащата разбра, че <това е станало> в същия час, когато Исус му рече: Син ти е жив. И повярва той и целият му дом.
54. Това второ знамение извърши Исус, като дойде пак из Юдея в Галилея.