23. Казва й Исус: Брат ти ще възкръсне.
24. Казва Му Марта: Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден.
25. Исус й рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее;
26. и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това?
27. Казва му: Да Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който има да дойде на света.
28. И като рече това, отиде да повика скришом сестра си Мария, казвайки: Учителят е дошъл и те вика.
29. И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.
30. Исус още не беше дошъл в селото, а беше на мястото, гдето Го посрещна Марта.
31. А юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, като мислеха че отива на гроба да плаче там.
32. И тъй, Мария, като дойде там гдето беше Исус и Го видя, падна пред нозете Му и рече Му: Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми.
33. Исус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа си и се смути.
34. И рече: Где го положихте? Казват Му: Господи, дойди и виж.
35. Исус се просълзи.
36. Затова юдеите думаха: Виж колко го е обичал!
37. А някои от тях рекоха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този да не умре?
38. Исус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба. Беше пещера, и на нея бе привален камък.
39. Казва Исус: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в <гроба>.