20. Защото, като ги въведа в земята, за която съм се клел на бащите им, <земя> гдето текат мляко и мед, и те ядат и се наситят и затлъстеят, тогава ще се обърнат към чужди богове и ще им служат, а Мене ще отхвърлят с презрение и ще нарушават завета Ми.
21. И като ги постигнат много злини и скърби, тая песен ще говори против тях като свидетел защото няма да се забрави от устата на потомството им; понеже Аз зная мислите, които те размишляват още сега, преди да съм се клел.
22. И тъй, Моисей написа тая песен в същия ден, и научи израилтяните на нея.
23. А <Господ> заръча на Исуса Навиевия син, казвайки: Бъди силен и дързостен, защото ти ще въведеш израилтяните в земята, за която съм им се клел; и Аз ще бъда с тебе.
24. А когато Моисей написа на книга думите на тоя закон дори до край,
25. тогава Моисей заповяда на левитите, които носеха ковчега <за плочите> на Господния завет, като каза:
26. Вземете тая книга на закона и турете я край ковчега <за плочите> на завета на Господа вашия Бог; и там ще бъде за свидетелство против тебе.
27. Защото аз знам непокорството ти и коравината на врата ти. Ето, догде съм още жив между вас днес, вие сте били непокорни Господу; а колко повече <ще бъдете> след като умра!
28. Съберете при мене всичките старейшини на племената си и първенците си, за да говоря тия думи на всеослушание и да призова небето и земята за свидетели против тях.
29. Понеже знам, че подир смъртта ми непременно ще се развратите и отклоните от пътя, за който ви заповядах; и в послешните дни злини ще ви застигнат, понеже ще вършите зло пред Господа и ще Го разгневявате с делата на ръцете си.