10. А аз преседях на планината, както първия път, четиридесет дена и четиридесет нощи; па и тоя път Господ ме послуша, като склони Господ да не те погуби.
11. Тогава Господ ми каза: Стани, предвождай тия люде, за да влязат да притежават земята, за която съм се клел на бащите им да я дам на тях.
12. А сега, Израилю, какво иска от тебе Господ твоят Бог, освен да се боиш от Господа твоя Бог, да ходиш във всичките Му пътища, да Го любиш и да слугуваш на Господа твоя Бог с цялото си сърце и с цялата си душа,
13. та да пазиш заповедите на Господа и повеленията Му, които днес ти заповядвам за твое добро?
14. Ето, небето на небесата, земята и всичко що е на нея принадлежи на Господа твоя Бог,
15. обаче само бащите ти предпочете Господ и ги възлюби, и измежду всичките племена избра вас, потомството им по тях, както <виждате> днес.
16. Обрежете, прочее, краекожието на сърцето си и не бивайте вече коравовратни.
17. Защото Иеова вашият Бог е Бог на боговете и Господ на господарите, великият, мощният и страшният Бог, Който не гледа на лице, нито приема дар;
18. Който извършва съдба за сирачето и за вдовицата и обича чужденеца, като му дава храна и облекло.
19. Обичайте, прочее, чужденеца, защото и вие сте били чужденци в Египетската земя.