11. И левитинът беше благодарен да седи у човека, и тоя момък му стана като един от синовете му.
12. И Михей посвети левитина и момъкът му стана свещеник; и остана в Михеевата къща.
13. Тогава каза Михей: сега зная, че Господ ще ми стори добро, защото имам левитин за свещеник.