4. Да не бъде! но Бог нека бъде <признат за> верен, а всеки човек лъжлив, според както е писано: - "За да се оправдаеш в думите Си, И да победиш, когато се съдиш".
5. Но ако нашата неправда изтъква Божията правда, що има да кажем? Несправедлив ли е Бог, когато нанася гняв? (По човешки говоря).
6. Да не бъде! понеже тогава как Бог ще съди света?
7. Обаче, <казваш ти>, ако с моята невярност Божията вярност стане по-явна, за Неговата слава, то защо и аз, въпреки това, да бъда осъждан като грешник?
8. И защо да не вършим зло, за да дойде добро? (както някои клеветнически твърдят, че ние <така> говорим). На такива осъждането е справедливо.
9. Тогава що <следва>? Имаме ли ние някакво предимство <над езичниците>? Никак; защото вече обвинихме юдеи и гърци, че те всички са под грях.
10. Както е писано: - "Няма праведен ни един;
11. Няма никой разумен, Няма кой да търси Бога.
12. Всички се отклониха, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един".
13. "Гроб отворен е гърлото им; С езиците си ласкаят". "Аспидова отрова има под устните им".
14. "Техните уста са пълни с клевета и горест".
15. "Нозете им бързат да проливат кръв;
16. Опустошение и разорение има в пътищата им;