Римляни 2:14-21 Ревизиран (BG1940)

14. (понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което <се изисква> от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,

15. по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават),

16. в деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните <дела> на човеците според моето благовестие.

17. Но ако ти се наричаш юдеин, облягаш се на закон, хвалиш се с Бога,

18. знаеш <Неговата воля>, и разсъждаваш между различни< мнения>, понеже се учиш от закона;

19. <ако> при това си уверен в себе си, че си водител на слепите, светлина на тия, които са в тъмнина,

20. наставник на простите, учител на младенците, понеже имаш в закона олицетворение на знанието и на истината,

21. тогава ти, който учиш другиго, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?

Римляни 2