1. (По слав. 89). Молитва на Божия човек Моисей {Втор. 33:1.}. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,
2. Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.
3. Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.
4. Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И <като> нощна стража.
5. Като с порой ги завличаш; те стават <като> сън; Заран са като трева, която пораства;
6. Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.
7. Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.