40. Съсипал си всичките му огради; Превърнал си крепостите му в развалини. Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
41. Разграбват го всички, които минават по пътя; Стана за укор на съседите си.
42. Възвисил си десницата на противниците му; Зарадвал си всичките му неприятели.
43. Още си упътил острото на меча му, И не си го укрепил в боя.
44. Направил си да престане блясъкът му, И тръшнал си престола му на земята.
45. Съкратил си дните на младостта му; Покрил си го със срам. (Села.)
46. До кога, Господи? ще се криеш ли винаги? Ще гори ли като огън гневът Ти?
47. Помни колко е кратко времето ми; За каква суета си създал всичките човешки чада!
48. Кой човек ще живее без да види смърт, И ще избави душата си от ръката на преизподнята? (Села.)