61. И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
62. Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследството Си.
63. Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
64. Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
65. Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който <ободрен> от вино, вика;
66. И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
67. При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
68. Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
69. Съгради светилището Си като <небесните> възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.