53. И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето <ги> покри;
54. <Как> ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
55. И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
56. Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против <Него>, И не пазеха наредбите Му,
57. Но връщаха се назад, и обхождаха се невярно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
58. Защото Го разгневяваха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
59. Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
60. Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
61. И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
62. Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследството Си.
63. Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
64. Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
65. Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който <ободрен> от вино, вика;
66. И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
67. При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
68. Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
69. Съгради светилището Си като <небесните> възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
70. Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овцете;
71. Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.