37. Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
38. Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието <им> и не <ги> погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
39. И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
40. Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
41. Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
42. Не си спомнюваха <силата на> ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
43. Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
44. И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;