32. При всичко това, те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
33. Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
34. Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
35. И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
36. Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
37. Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
38. Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието <им> и не <ги> погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
39. И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
40. Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,