29. И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
30. А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им беше в устата им,
31. Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
32. При всичко това, те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
33. Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
34. Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
35. И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
36. Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
37. Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
38. Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието <им> и не <ги> погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
39. И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
40. Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
41. Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!