8. Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
9. Знамения <да се извършат> за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има между нас някой да знае до кога <ще се продължава това>.
10. До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
11. Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? <Изтегли я> изсред пазухата Си <и> погуби <ги>.
12. А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
13. Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
14. Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
15. Ти си разцепил <канари, за да изтичат> извори и потоци; Пресушил си реки непресъхвали.
16. Твой е денят, Твоя и нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
17. Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
18. Помни това, <че> врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
19. Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота {Или: Събранието.} на Твоите немотни.