1. (По слав. 73). Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защото дими гневът Ти против овцете на пасбището Ти?
2. Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкупил да бъде племето {Еврейски: Жезъла.}, което ще имаш за наследство; <Спомни си и> за хълма Сион, в който си обитавал.
3. Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, <Към> всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
4. Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
5. Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
6. И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
7. Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти <като го повалиха> на земята.
8. Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
9. Знамения <да се извършат> за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има между нас някой да знае до кога <ще се продължава това>.
10. До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
11. Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? <Изтегли я> изсред пазухата Си <и> погуби <ги>.
12. А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
13. Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.