20. Укор съкруши сърцето ми, и съм много отпаднал; И чаках да ме пожали някой, но нямаше никой, - И утешители, но не намерих.
21. И дадоха ми жлъчка за ядене, И в жаждата ми ме напоиха с оцет.
22. Трапезата им пред тях нека <им> стане примка, И когато са на мир <нека стане> клопка.
23. Да се помрачат очите им та да не видят; И чреслата им направи непрестанно да се тресат.
24. Излей на тях негодуванието Си; И пламъкът на гнева Ти нека ги постигне.
25. Жилището им да запустее, И в шатрите им да няма кой да живее.